Честит празник на Българската армия, онази, която защити честта и достойнството на нацията ни при Одрин, Сливница и Дойран, и чиято слава отекна в цяла Европа и бе призната от всички западноевропейци, които възкликваха, че ако имат за съюзници 100 000 Българи могат да направят военни чудеса. Честит празник на армията, която с упорство и непримиримост извоюва свободата от поробителя и след това мачкаше враговете на България по бойните поля за осъществяването на Българският национален идеал – обединението на всички Български земи.

Уви, обединението не стана, не защото имаше кой да ни се опре в битка, а заради калпавите ни политици, които на масите за преговори така и не успяха да постигнат каквито и да е успехи.

Явно тази черта в нашия народ е залегнала и до днес доста дълбоко, защото в годините на прехода всичките ни проблеми блеснаха отново от калпавите ни политици. Така за кратко политическата мафия успя да разпредели благата в държавата на свои собствени хора и довчерашните послушковци на КПСС набързо прегърнаха идеите на Запада за капитализъм, либерализация на пазарите, демокрация...

И така, освен всичко друго до което се докопаха, управляващият елит не пропусна да съсипе, разграби и закрие Българската армия също. И въпреки окаяното състояние, в което днес се намира родната войска, за нас обикновените граждани остава славният спомен от битките, и този спомен управляващите няма как да ни вземат.

Затова честито на Българските военни, колкото и малко да са останали те! Честито и на двата самолета, трите хеликоптера и четирите все още движещи се по помпозни паради танка. Честито!

И понеже вече няма кой да ни пази от врагове, остава да се молим на Всевиошния и на св. Георги, ако не дай си боже стане нещо с България и се наложи някой да ни защитава. Ще се молим да слязат от небето и да се бият за Родината ни, но... млъкни сърце!