На 22 септември 1908 г. е обявена независимостта на България, пише в учебниците, а до неотдавна се добавяше, че събитието е плод на суетата и нетърпението на княз Фердинанд да сложи царската корона, тъй като княжеската не го удовлетворявала. Тази интерпретация всъщност отразява нападките тогава отляво, откъм тесните социалисти. Вярно е, че князът е имал стремления да сложи царската корона, но те са отразявали националните стремления.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават Българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложен от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишелни стоки и обрича развитието на Българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на Българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истабул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка.
Разбира се, че Фердинанд не е могъл да наруши еднолично Берлинския договор, затова той провежда преговори във Виена с австроунгарския император Франц Йосиф да стане така, че първо Австро-Унгария да наруши клаузите на договора (а тя го е подписала!), като анексира Босна и Херцеговина, а след това да се провъзгласи Българската независимост, така че гневът на останалите Велики сили да не се струпа върху главата само на нещастна България. А отговорността да падне и върху едната от държавите, подписали Берлинския договор, срещу което пък ние ще я подкрепим за Босна и Херцеговина, тъй да се каже, доколкото имаме думата. Това е ловък ход, който се оказва успешен.
Не отговаря на историческите факти твърдението, че Фердинанд е бързал, движен само от суетно нетърпение, напротив: правителството на Демократическата партия начело с Александър Малинов е много по-нетърпеливо и дори в началото на септември завзема Източните железници, минаващи през наша територия, които са австрийско-германска собственост, използвайки стачката на железничарите. Целта на правителството е била да обезпечи България с инфраструктура при евентуално военно усложнение с Османската империя, за да не се повтори проблемът от Сръбско-Българската война, когато Българските войници не са могли да ползват чуждите железници. И се заражда комична кавга между княза и премиера, всеки от които си представял по свой начин подготовката за великото събитие, за което всъщност и двамата се борят: "Върни веднага железниците на австрийците, ще провалиш преговорите", нарежда Фердинанд на Малинов от чужбина, където се намира в началото на септември. "Няма да ги върна, може да потрябват", инати се Малинов и "заповядва" на княза да тръгва веднага за София, за да пише манифеста за независимостта. Фердинанд започва да отлага завръщането си, докато убеди министър-председателя.
И така, на 22 септември държавният глава, правителството и партийните водачи се събират не къде да е, а в средновековната Иван-Асенова църква "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, за да подчертаят историческата приемственост с Второто Българско царство, казва проф. Марков. Там първо се отслужва молебена, а след това на хълма Царевец премиерът Александър Малинов прочита манифеста, написан от Фердинанд, с който се провъзгласява независимостта на България.
На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
България е имала да плаща към оня момент годишен данък на Османската империя, който се натрупва. И Високата порта заедно с Дружеството на Източните железници иска баснословната сума от 650 млн. златни френски франка, за да си откупи България своята независимост. Александър Малинов гневно отвръща: "Дори и да можем да ги платим, Българската независимост не може да се откупува със злато и сребро, а само с Българска кръв".
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане.
Започват мъчителни преговори. Австро-Унгария като велика сила успява да си уреди въпроса. България остава сама, общественото мнение отхвърля всякакви условия, назрява опасност от военен конфликт с Турция. Тогава министърът на земеделието и търговията Андрей Ляпчев проявява учудващи дипломатически качества и след тежки, продължителни преговори успява да сведе сумата от 650 милиона на 82 милиона златни франка. По същото време Русия, която ближе рани от пораженията си в Далечния изток, няма никакъв интерес от военен конфликт на Балканите, който несъмнено ще я въвлече. И предлага на Османската империя, която й дължи около 80 млн. златни франка, да й опрости дълга, а България да сключи изгоден заем от Русия при 4 процента лихва на същата сума.
Така най-трудният въпрос - финансовият, най-сетне е решен. И на 6 април 1909 г. Андрей Ляпчев и външният министър на Османската империя Рифат паша подписват протокола за признаване на независимостта на България. Естествено в присъствието на шестимата посланици на великите сили и на Русия, които с дискретна почтителност поздравяват Българския министър Ляпчев. Оттогава България е суверенно царство и равноправен субект в международно-правните отношения, а държавният глава от княз става цар.
Практическият смисъл на събитието е грандиозен:С признаването на независимостта България вече има право да сключва договори за съюзи, военни споразумения, право на собствен митнически режим, Българските компетентни власти вече могат да съдят на наша територия чужди поданици, дипломатическите ни агентства се повишават в ранг на суверенни легации и Българските дипломати стават пълномощни министри, равноправни на другите, което означава, че вече няма да стоят на опашката на дипломатическия корпус. Създадени са и предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт Български земи в Тракия и Македония.
Денят 22 септември се е празнувал до 9.ІХ.1944 г., след това е забранен. Но забраната е не толкова заради "лошия" Фердинанд, а защото съвпада с годишнините от възшествието на младия Борис ІІІ на престола (септември 1918 г).
